Казвам се Михаела Михайлова. Писател и учител съм — две призвания, които ежедневно срещат света ми с различни истории, въпроси и емоции.
Автор съм на „Ангели от ада“, „28“, „Неопитомена“ и „Момчето, което ядеше тъмните облаци“. Пиша за възрастни и деца, защото различните страни на въображението ми имат нужда от свои собствени страници.
Писането
В творчеството ми има място и за нежността, и за острите думи. Вълнуват ме човешките противоречия, чувствата, които трудно назоваваме и историите, които остават с нас след последната страница.
Срещи с читатели
Като автор и учител обичам срещите, в които книгата става начало на разговор. Гостувам в училища с „Момчето, което ядеше тъмните облаци“ — с четене, въпроси и занимания за чувствата, добротата и грижата за себе си.
За покани за авторски срещи можете да се свържете с мен чрез посочения имейл.
Ангели от ада
Всяка авторска история има своето първо изречение. Моята започна с фентъзи романа „Ангели от ада“.
Издадена самостоятелно през 2019 година, тази книга беше първата ми крачка към читателите — моментът, в който написаното престана да бъде само мое.
Един тираж. Първа среща. Начало, към което винаги ще се връщам.
Към момента книгата не се предлага за продажба.
28
Кратко заглавие, което оставя място за въпроси.
След „Ангели от ада“ дойде „28“ — първата ми и за момента единствена стихосбирка, иначе казано - следващата ми среща с читателите и още една страна от мен като автор.
Защото с всяка нова книга идва желанието да кажеш нещо, за което предишната не е била достатъчна.
За да си я поръчате, моля кликнете тук:
Неопитомена
Отнеха ѝ името. Превърнаха красотата ѝ в стока. Очакваха да нарече това живот.
Луксът има цена. Ая я плаща със свободата си.
В света на фамилия Капорале красотата е валута, а хората — притежания. Позната някога като Лукреция, днес тя носи чуждо име и живее по чужди правила.
Но да притежаваш една жена не означава, че си я опитомил.
„Неопитомена“ е роман за властта и притежанието, за оцеляването зад красивите фасади и за правото на една жена да принадлежи на себе си.
За да си я поръчате, моля кликнете тук:
Момчето, което ядеше тъмните облаци
Ако можеше да изядеш нечия тъга, би ли го направил?
Леон го прави. Поглъща тъмните облаци на другите — страха, самотата, гнева. Но дори най-доброто сърце има нужда от място, в което да си поеме дъх.
Нежна, илюстрована история за деца от 3 до 8 години, която задава голям въпрос: как да се грижим за другите, без да забравяме себе си?
Книга за споделено четене, за разговорите след него и за чувствата, които понякога имат нужда от приказка, за да намерят своето име.
За да си я поръчате, моля кликнете тук:
Свържете се с мен
За авторски срещи, гостувания в училища и професионални предложения:
Имейл: heruvim4eto007@gmail.com
Facebook: https://www.facebook.com/mimisli.poetry/
Instagram: https://www.instagram.com/mihaella.mihailova/